Линукс - ядро

Линукс (Linux) е ядро за свободни операционни системи (ОС), подобни на UNIX. Ядрото е започнато от шведско-говорещия финландец Линус Торвалдс през 1991.

Създаването на ядрото „Линукс“ е вдъхновено от проекта GNU с основател Ричард Столман и от малката операционна система Minix на холандския професор Андрю Таненбаум.

Цялостна, работеща система се получава едва когато към ядрото Linux се добавят огромен брой малки и по-големи приложни програми, създадени от проекта GNU и затова наричани „GNU софтуер“. От комбинацията между ядро Линукс и програми на GNU идва името GNU/Linux за цялата операционна система, но по-често се нарича просто „Линукс“.

Вижте ГНУ/Линукс за допълнителна информация относно операционната система.

Технически характеристики

Ядрото на Линукс е монотолитно. Драйверите и кернел разширенията работят в системното ядро, с пълен достъп до наличния хардуер. Повечето от графичните среди в Линукс не работят в ядрото, за разлика от Microsoft Windows например.

• Kernel panic (буквално на български: паника в ядрото) е вид грешка на операционна система за компютри, която се появява в следствие на сериозен проблем, от който системата не може да се възстанови. Среща се в операционни системи, подобни на UNIX - Mac OS X, Linux, FreeBSD и др. Представлява текстово съобщение, показано в конзола.

• Портативност - в началото Линукс не е създаден да бъде портативен, но с развитието на технологиите и самата система, това се променя и в момента Линукс е приспособен да работи към най-различни устройства като таблети, смартфони и тн. До ноември 2010 г. Линукс е операционната система на 91,8% от суперкомпютрите в света. Някои мобилни операционни системи като Android OS и Maemo (Nokia) използват модифицирани версии на Линукс ядрото.