Линукс (Linux) е ядро за свободни операционни системи (ОС), подобни на UNIX. Ядрото е започнато от шведско-говорещия финландец Линус Торвалдс през 1991.
Създаването на ядрото „Линукс“ е вдъхновено от проекта GNU с основател Ричард Столман и от малката операционна система Minix на холандския професор Андрю Таненбаум.
Цялостна, работеща система се получава едва когато към ядрото Linux се добавят огромен брой малки и по-големи приложни програми, създадени от проекта GNU и затова наричани „GNU софтуер“. От комбинацията между ядро Линукс и програми на GNU идва името GNU/Linux за цялата операционна система, но по-често се нарича просто „Линукс“.
Вижте ГНУ/Линукс за допълнителна информация относно операционната система.
Технически характеристики
Ядрото на Линукс е монотолитно. Драйверите и кернел разширенията работят в системното ядро, с пълен достъп до наличния хардуер. Повечето от графичните среди в Линукс не работят в ядрото, за разлика от Microsoft Windows например.
Kernel panic (буквално на български: паника в ядрото) е вид грешка на операционна система за компютри, която се появява в следствие на сериозен проблем, от който системата не може да се възстанови. Среща се в операционни системи, подобни на UNIX - Mac OS X, Linux, FreeBSD и др. Представлява текстово съобщение, показано в конзола.
Портативност - в началото Линукс не е създаден да бъде портативен, но с развитието на технологиите и самата система, това се променя и в момента Линукс е приспособен да работи към най-различни устройства като таблети, смартфони и тн. До ноември 2010 г. Линукс е операционната система на 91,8% от суперкомпютрите в света. Някои мобилни операционни системи катоAndroid OSи Maemo (Nokia) използват модифицирани версии на Линукс ядрото.
Различните Линукс дистрибуции са насочени към различни целеви потребителски групи. Могат да се различават по графичния интерфейс, който използват, приложните програми, които идват при инсталацията, системните инструменти, които използват (напр. мениджъри на пакети), както и по много други показатели.
Desktop-насочени дистрибуции
Десктоп-насочените Линукс дистрибуции са тези дистрибуции, които са предвидени за крайни потребители на персонални компютри в дома или офиса, пакетирани с разнообразни приложни програми, често и несвободни кодеци и драйвери.
Линукс Минт
Linux Mint е безплатна и отворена операционна система, базирана на Ubuntu и е предназначена не толкова за професионалистите, колкото за обикновените потребители, предлагаща много лесно използване, логичен интерфейс, опростено инсталиране на програмно осигуряване, драйвери, кодеци и всичко необходимо за ежедневната работа. Linux Mint е Ubuntu базирана Linux дистрибуция за персонални и преносими компютри. За разлика от Ubuntu в нея има инсталирани Java и Adobe Flash. Първите й версии се базират в значителна степен на Ubuntu кода, но след версия 2.0 (Barbara), Mint поема изцяло по свой път, като се възприема същият 6-месечен цикъл на обновяване. Интересното е, че при това съвместимостта между двете операционни системи се запазва. Тя печели много потребители с приятния си интерфейс, изключително лесното си използване и поддръжката си на софтуерните хранилища на Ubuntu.
В новата версия на Linux Mint 17 - Qiana е променен мениджърът на обновяванията, който сега работи значително по-бързо и показва повече информация за всеки ъпдейт. В Linux Mint 17 “Qiana” сега е възможно инсталирането на драйвери, без да е необходима връзка с Интернет. Подобрена е поддръжката на няколко монитора и сега може да се избира кой от тях да се използва по подразбиране. Променена е фоновата анимация, която сега се нуждае от по-малко ресурси и други.
Linux Mint, в зависимост от версията, по подразбиране идва с графична среда Mate или Cinnamon, а на официалния ѝ сайт могат да бъдат намерени и още версии с други графични среди — KDE, XFCE, Fluxbox и LXDE. Девизът (мотото) на тази дистрибуция е „From Freedom Came Elegance“ („От свободата дойде елегантността“).
Ubuntu(в превод от езика Зулу - "човечност към другите") е съвременна Linuxдистрибуция, разработвана от Canonical и Ubuntu Foundation.
Ubuntu e базиран на Debian GNU/Linux, използва графичната среда Unity и включва в себе си много съвременни приложения. Едни от по-известните внедрени в Ubuntu приложения са офис пакетът Libre Office, браузърът Mozilla Firefox, редакторът на изображения GIMP*, Empathy - програма за размяна на бързи съобщения, Gwibber - социален клиент, включен в 12.04, Totem - възпроизвеждане на филми, музика и др., Rhythmbox - мощен музикален плейър. GIMP е премахнат от основният пакет програми след версия 10.04.
След първоначалната инсталация потребителят на Ubuntu получава изчистен работен плот без икони. Всички основни програми са достъпни от лентата вляво (на по-старите издания в меню "Програми"). Потребителят има контрол над средата и лесно може да я настройва. Налични са преводи на 40 езика включително и български.
В Ubuntu се използва инструмента sudo, за да се придобият администраторски/root права над системата. Във файловата система с администраторски права може да влезете, просто като отворите файловия мениджър Nautilus като администратор с командата sudo nautilus, написана в терминала. С инсталацията на един - единствен пакет - ubuntu-restricted-extras се инсталират всички необходими кодеци, шрифтовете за MS Office и други полезни приложения. Ако не го направите, след пускането на първата песен или видео, системата сама ще ви уведоми кои кодеци са и нужни и ще ви предложи да ги свали и инсталира. Същото се отнася за функцията "Инсталиране на допълнителни драйвъри", чрез която системата тества хардуера ви и при необходимост сваля и инсталира драйвърите, които поради авторски права и ограничения не са могли да бъдат включени в инсталационния диск.
УСУ
УСУ (по-рано известен под името Учи Свободен с Убунту) е жив/инсталационен диск с операционна система и свободен софтуер.
Понастоящем са предлагани три варианта на УСУ:
УСУ Десктоп - вариант с най-голямо количество допълнителен софтуер, с поставен акцент върху образователните приложения. Подходящ за използване в домашни условия и в учебни заведения.
УСУ Мини - основен вариант на УСУ, съдържащ само най-необходимите приложения на ежедневна употреба, както и всички характерни особености на УСУ. Подходящ за използване в домашни условия и от бизнеса.
УСУ Нетбук - вариант на УСУ Мини, оптимизиран за използване върху системи с малък екран и ограничено дисково пространство, като нетбук и неттоп системи.
УСУ е предназначен за PC-базирани компютри, и като такъв всички негови издания поддръжат 32-битови процесори. От УСУ 7 е осигурена и официална 64-битова поддръжка в допълнение към 32-битовата. Предишните издания УСУ Мини 5.2 и УСУ Мини 6.0 имат само неофициална (и експериментална) 64-битова поддръжка.
Mandriva Linuxe една от водещитеГНУ/Линуксдистрибуциис общо предназначение, която е подходяща както за работни станции, мобилни компютри и нетбуци, така и за сървърни приложения и вградени устройства. Тя е една от най-лесните за ползванеГНУ/Линукс дистрибуции, имайки мощни графични инструменти за конфигурация и администриране на системата, каквито липсват в други линукс дистрибуции. Mandriva Linux е локализирана и преведена на над 70 езика, включително и набългарски език.
Mandriva Linux се разработва отфренскатафирма Mandriva, която е резултат от сливането на френската Mandrakesoft с бразилската Conectiva и поглъщането на американската Lycoris. Дистрибуцията има безплатни версии (MandrivaOne, Mandriva Free и andriva Dual (mini)), и платени версии (ML Powerpack+, ML Corporate Server ML Corporate Desktop), които съдържат приложения със затворен код. Новите свободно достъпни версии на Mandriva Linux излизат две седмици по-рано за членовете на клуба Mandriva, като членството се заплаща. През октомври 2006 новата версия Mandriva 2007.0 излиза по едно и също време за членове на клуба и за всички останали.
Първата версия на Mandriva излиза през юли 1998 г. под името Mandrake 5.1 Venice и е била базирана на RedHat. Докато RedHat се концентрират повече върху сървърните приложения, то Mandriva се фокусира повече към десктоп пазара и последствие дистрибуцията добива собствен облик, особено след версия Mandrake 7.0 Air, която излиза през януари 2000 г. След като започва да губи позиции и да изостава от Fedora, Ubuntu и OpenSUSE като разпространеност, компанията решава да поправи две от основните слабости на дистрибуцията: намалява се времето между излизане на две дистрибуции от една година на шест месеца и се правят основни промени с цел по-лесното обновяване на системата с нови софтуерни пакети.
Последната до момента стабилна версия е Mandriva Linux 2009.0, която излезе през месец октомври 2008 г. В края на месец април 2009 г. се очаква появата на новата Mandriva 2009.1, в която ще са включени: Linux Kernel 2.6.29, KDE 4.2, Gnome 2.26, X.org 7.4, също ще включва Mozilla Firefox 3.x и OpenOffice.org 3.0.x.
PCLinuxOS (съкратено: PCLOS) e живаЛинукс дистрибуция, ориентирана към обикновения потребител. Основна цел на разработчиците е простотата и лесното използване. При PCLinuxOS не е необходимо да се инсталира допълнителен софтуер, за да се разпознават и отварят повечето от известните мултимедийни файлове, като mp3 и avi. Готови и инсталирани към диска са и Java и Flash 10. Дистрибуцията разполага и с голямо количество допълнителен софтуер в хранилищата, който може да се инсталира чрез Synaptic. Основната десктоп среда е KDE, но са достъпни и версии с gnome, xfce, lxde и др. Живият диск разполага с инсталатор, който е много лесен за употреба, и инсталацията на твърдия диск не отнема почти никакво време. Друга интересна характеристика еmklivecd – програма, която ви позволява да създадете собствен жив диск от наличната инсталация.
openSUSEе обществен проект спонсориран от Novell Inc. създаден, за да развива и поддържаSuse Linux. В миналото SUSE Linux се разработвал зад затворените врати на компанията, но докато преди кодът да се считал за "отворен", сега работният процес е "отворен" за потребители, които да допринесат към развитието на SUSE Linux. SUSE Linux е достъпен за сваляне от официалният сайт и от многото огледални сайтове (mirrors).
В момента съществуват две версии на SUSE Linux:
Open Source Software(OSS) версия, съставен изцяло от Софтуер с отворен код(Отделно може да се инсталира и софтуер със затворен код) Evaluation edition, който също така съдържа и софтуер със затворен код като добавки(plugins) заJava, Macromedia Flash Player, и RealPlayer.
През 2005, openSUSE представи два нови варианта, SUPER и SLICK.
Super
Тестваща система за всичко което подтиква SUSE Linux да се държи по различен начин от този, който е предвиден в по-стабилното и фирмено-ориентирано SUSE Linux tree. Концентрирана е в създаването на пакети и модификации за SUSE Linux в следните сфери:
Скорост
Графична привлекателност
Липсващи особености
Главни експерименти
Slick
Представено от SUPER LIte Core + KDE. Намерението е да се създаде лека, desktop-ориентирана, лесна за използване Линукс дистрибуция базирана на SUSE Linux. Стартира като независима идея, но SLICK както и SUPER имат разработчици в общи области, които се стремят да не допускат еднаквост в двата варианта.
Fedora е свободна ГНУ/Линукс дистрибуция, базирана на Red Hat. Тя е една от най-популярните дистрибуции. По-старите версии на дистрибуцията носят името Fedora Core. Притежава графична инсталационна програма. Разпространява се с две графични среди -GNOME и KDE, като по подразбиране ползва GNOME. Fedora притежава собствена пакетна система, наречена yum. Както много други пакетни системи, yum използва rpm пакети, но позволява автоматично сваляне и инсталиране, като сама се справя със зависимостите между пакетите. По тези характеристики yum наподобява системата apt в Debian.
Представяне на Fedora 20
Сървърни дистрибуции
За сървъри могат да се използват не само специализираните дистрибуции, разглеждани в тази секция, но и версии на много от посочените по-горе, използвани по-често за десктоп дистрибуции. Например Ubuntu се разработва отделно и сървърно издание. Също така голяма сървърна популярност имат системите с общо предназначение Debian, Slackware и Gentoo, които са разглеждани в следващата секция.
Red Hat Linuxе известнаГНУ/Линукс дистрибуция, произлизаща от компанията Red Hat. Попада в категорията дистрибуции на "средна възраст" ("middle-aged"), тъй като е по-нова отSlackware, но по-стара отUbuntu.
Red Hat Linux 1.0 излиза на 3-ти ноември 1994. Това е първата ГНУ/Линукс дистрибуция, която използва пакетната система RPM. Във времето служи за основа на други дистрибуции като Mandriva Linux и Yellow Dog Linux.
CentOS е свободна Линукс дистрибуция, базирана на Red Hat Enterprise Linux. Този проект цели да бъде 100% бинарно съвместим с комерсиалния продукт, следвайки неговата политика на развитие. Името на системата означава Community ENTerprise Operating System. Red Hat Enterprise Linux е съставена от свободен софтуер, но е използваема в бинарна форма (като на компакт диск) само за плащащи абонати. Поради изискванията, Red Hat разпространява целия изходен код на продукта публично, съгласно условията на GNU General Public License и други лицензи. Разработчиците на CentOS използват този код, за да създадат финален продукт, който е много подобен на RHEL. CentOS е свободно достъпна за изтегляне и използване, но не е поддържана от Red Hat. Има и други дистрибуции, базирани на кода на RHEL, но CentOS по принцип е тази най-съпътстваща промените на Red Hat.
Suse Linux Enterprise Server (SLES) е Линукс дистрибуция, разработвана от Novell, насочена към комерсиалния пазар. Насочена е към сървъри, като за десктоп компютри Novell разработва отделен комерсиален продукт — Suse Linux Enterprise Desktop. Нови главни версии се издават в интервал от 24-36 месеца, докато по-малките версии (наречени сервизни пакети) се издават на всеки 9-12 месеца. SUSE Linux Enterprise продуктите са тествани много повече от другите SUSE Linux продукти с намерението, че само зрели, стабилни версии на включените компоненти ще стигнат до крайния продукт.
Дистрибуции с общо предназначение
Дебиан е свободна операционна система, отличаваща се от другите най-вече по начина си на разработка и силно развитата си пакетна система.
Дебиан GNU/Linux е дистрибуция на операционна система, основана на Linux ядрото и е най-известният проект на Дебиан. Освен GNU/Linux Дебиан развива и други проекти — ДебианGNU/Hurd, Дебиан kFreeBSD (с BSD ядро) и други. Пакетната система на Дебиан, dpkg и инструментите за работа с нея, основаващи се на Apt контролират зависимостите между пакетите. Затова Дебиан е дистрибуция на операционна система със силно проследяване на зависимостите: когато потребителят инсталира програма, се проверява дали за нормалната ѝ работа не трябва инсталирането и/или донастройката на други програми. И ако това е нужно, се прави. По този начин се избягва търсенето на пакетни зависимости „на ръка“, характерно за Slackware и т.нар. „ада на зависимостите“ (dependency hell), познат от по-старите версии на rpm-базирани дистрибуции. Към средата на 2013 г. само в основните хранилища на Debian (main, contrib, nonfree) са налични около 40 000 пакета.
За Debian са налични много от популярните, съществуващи графични среди за Linux. На основният инсталационен диск - DVD-1 са достъпни четири от най-често използваните - KDE, GNOME, Xfce, LXDE. При Debian 7 Wheezy, Gnome-2 е заменена с Gnome-3.
Cross Linux form Scratch всъщност е книга, която дава нужните инструкции за това как да се създаде базова Линукс дистрибуция само с команден ред. CLFS поддържа широк набор от процесори и използва сложни техники като построени в различна среда инструменти, съвместна работа на 32 и 64 битови библиотеки и алтернативни хардуерни архитектури като x86-64, Itanium, SPARC, MIPS, and DEC Alpha. CLFS нито предлага, нито използва пакетен мениджър. Всички изисквани пакети за построяването на базовата CLFS система са изходен код, пакетиран като tarball архиви и компресиран с bzip или gzip. По същият начин, всички пакети, които допълнително ще бъдат добавени към базовата система, като X11, графична среда, офис система и т.н, се създават от изходен код. Инструкции за създаването на над 900 допълнителни пакета могат да бъдат намерени в уикито на Community Beyond Linux from Scratch.
Slackware е ГНУ/Линукс дистрибуция, създадена от Патрик Волкердинг. Slackware се различава от останалите популярни дистрибуции като Red Hat, Debian, Gentoo, SuSE или Mandriva и се опитва да бъде по-близък до Unix. Прието е да включва само стабилни версии на приложенията и при нея липсват специфични за дистрибуцията конфигурационни инструменти.
Пакeтната система на Slackware е съвсем проста за работа и поддръжка. Липсват възможности за dependency checking, но според някои потребители това е една от добрите ѝ страни. Пакетите представляват компресирани архиви, съдържащи съответното приложение и допълнителни скриптове използвани за инсталирането му. От версия 13.0 алгоритъмът използван за компресиране на пакетите е променен от gzip на lzma. Файловото разширение, с което се обозначават пакетите също претърпява промяна от .tgz na .txz. Инструментите за манипулиране на пакетите работят и с двата вида компресиращи алгоритми.
Gentoo Linux е специална GNU/Linux дистрибуция, която може да се оптимизира за всякакви нужди. Gentoo използва пакетната система Portage. Чрез нея потребителят компилира всички програми от изходен код и ги оптимизира за системата си.
С помощта на технология наречена Portage, Gentoo Linux може да бъде сигурен сървър, работна станция, професионален десктоп или система за игри . Поради почти неограничената ̀и способност за пригодяване за различни цели, Gentoo Linux може да бъде наречена мета-дистрибуция.
Проектът и движение GNU, чиято цел е създаване на нова операционна система свободен софтуер е основан от Ричард Столман през 1984 г. Системата съдържа голям брой инструменти и програми, например компилатори, текстови редактори и сървъри. Софтуерът се разпространява с лиценза GNU GPL, което гарантира бъдещата му свободна достъпност. През 1991 г. към почти завършената операционна система е добавено ядрото Линукс, написано от Линус Торвалдс. С Линукс ГНУ става напълно работеща операционна система и това спомага за бързото ѝ разпространение.
Линукс (Linux) или GNU/Linux е общото название, което се дава на всички операционни системи, основаващи се на ядрото „Линукс“ и системните инструменти и библиотеки от проекта GNU. Различните такива операционни системи се наричат Линукс-дистрибуции, като те се различават по това с какъв друг софтуер пристигат. Линукс е флагман и един от най-известните представители на свободния софтуер.
Официалната емблема на Линукс е топчест пингвин на име Тъкс (на английски: Tux) и е създадена от Лари Юинг през 1996. Идеята за емблемата идва от Линус Торвалдс, създателят на ядрото на Линукс – той е ухапан от пингвин, когато е бил в Австралия.
.jpg)
